Старобългарски речник
ꙁнаменават 
ꙁнаменават -ꙁнаменаваѭ -ꙁнаменаваш несв Прекръствам, осенявам някого с кръстен знак дажд ꙁаклнане мое ... гроꙁънѹ бꙑт вождю ꙁълѹмѹ ... да б кꙿ томѹ. несоже врѣдъна. на тѣлесехъ схъ. ꙁнаменаваемꙑхъ съдѣалъ. нъ да прꙇмѫтъ крѣпость с ꙁнаменаваем настѫпат ... на всѭ слѫ вражѭ СЕ 51b 15, 17 Изч СЕ Гр σφραγίζω Вж. при ꙁнаменоват Нвб