Старобългарски речник
ꙁмьꙗ 
ꙁмьꙗ -ѩ ж 1. Змия се даѭ вамь власть настѫпат на ꙁмѩ ꙇ скорпѩ ... ꙇ нътоже васъ не врѣдтъ М Лк 10.19 З, А, СК. Срв. СЕ51b 19 С556.14 которааго же отъ васъ оца въпростъ снъ хлѣба. еда камень подастъ емѹ. л рꙑбꙑ. еда въ рꙑбꙑ мѣсто ꙁмѭ подастъ емѹ М Лк 11.11 З, А, СК. Срв.Мт 7.10 М З бѫдѣте же мѫдр ѣко ꙁмѩ. ꙇ цѣлі ѣко голѫбье М Мт 10.16 З А отълѫвъшѹ бо сꙙ адамѹ на оно мѣсто породꙑ.  еугѫ днѫ оставвꙿшѹ прстѫп дꙗволъ.  ѹподобвъ сꙙ ꙁмї прѣльст ѭ С 9.15 2. Олицетворение, въплъщение на сатаната; дяволът о ꙁмї сцѣ бо  ꙁмꙗ сладька бесѣдоѭ. нъ горька льстѭ С 351.8 3. Прен. Зъл, коварен, жесток човек омраене ѹмомъ. ꙁм обьветьшавьшіꙗ. рабе дьбр огн҄ьнꙑѧ С 231.12 М З А СК СЕ С Гр ὄφις κατάρα [вар. κάρα] ꙁмꙗ Нвб змия ОА Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА зъмя̀ диал Дюв НГер РРОДД ДА земя̀ диал ДА змея̀ РБЕ Срв Змиянъц МИ Змиярник МИ БС, ЕРГ Змиена вода МИ Змиините МИ Змияло МИ Змияно МИ Змиин, Змиярник МИ ВП,ТО Змияров ФИ Зъмчев ФИ Зъмков ФИ СтИл,РЛФИ