Старобългарски речник
ꙁлъь 
ꙁлъь - ж Злъч, жлъчен сок, горчиво питие дашѧ емѹ оцътъ пт съ ꙁлъьѭ съмѣшенъ. ꙇ въкѹшъ не хотѣше пт М Мт 27.34 З, А, СК. Срв. СЕ50а 15 ї дашѩ въ ѣдъ моѭ ꙁлъь СП 68.22 Срв. С478.19 ѣкоже бо  грѣхъ въкѹшенемь. ѣко сладокъ стъ. нъ послѣдь горъѣе ꙁлъ обрѣтаетъ сѧ СЕ 69b 6—7 въкѹсхъ тебе рад ꙁль С 469.19—20 аште т реетъ пото ꙁлъъ  оцьтъ сплъ. рьц мꙋ да мꙑ сьмрьтоносьнъ ꙗдъ ꙁмнъ ꙁблюмъ. та бо ꙁльъ сладость бꙑстъ намъ  сцѣл҄ень С 484.9, 11 ѡ раꙁбоне ... богѹ сꙙ поклонвъ ... см же сце мѫштемъ ... отъ въꙁдѹха ѹбо сльньце. отъ садовъ же дрѣво. отъ ждовъ же ꙁлъь С 438.15 медъ бо капл҄етъ отъ ѹстьнѹ женꙑ блѫдьнꙑ ... нъ послѣжде горьа ꙁль обрꙙштеш С 351.3 Изч М З А СК СП СЕ С Гр χολή ꙁльь Нвб злъч ОА Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА Срв злъчка, жлъч