Старобългарски речник
ꙁлатъ 
ꙁлатъ -ꙑ прил Златен, направен от злато ꙁлатѫ мѧщ кандлнцѫ.  скрнѫ ꙁавѣта ... въ неже стамна ꙁлата. мѧщ маннѫ Е 29а 3, 6 їдол ѩꙁкъ съребрън ї ꙁлат. дѣла рѫкъ ль СП 113.12 Срв. СП134.15  поставьѭ т ꙁлатъ обраꙁъ въ градѣ семь С 222.17 Срв. С1.24 богомъ вашмъ не слѹгѹмъ.  капштѹ ꙁлатѹ не поклонмъ сꙙ С 129.22 Срв. С129.15—16  прнесошꙙ лкоже бѣаше ѹ н҄его кѹмрь. съребрьнꙑ  ꙁлатꙑ С 6.29 ꙗкоже бо вь вергахъ ꙁлатахъ. пртокꙑ дрѹгъ дрѹꙁѣ сьплетенъ. дно дного дръжтъ сꙙ С 318.14—15 аште кꙿто вдтꙿ вѣдро ꙁлато ... хоштетъ вѣдро вдѣт. бльштанꙗ дѣльма С 344.4 Образно.  ꙁлатꙑѧ ꙁарꙙ. правьдьно сльньце въ отьмн҄енꙑхъ срьдьцхъ просвѣт С 348.23 ꙁлатꙑ стрѹѩ οἱ χρυσόρροοι Струи от злато додошꙙ  новосвѣтълꙑѩ благовѣрю подвжьнкꙑ. же дѹхомь господьн҄емь ꙁлатꙑ стрѹѧ. добрꙑѧ цвѣтьцꙙ крьстꙗномъ. обьходьн дѣлател҄е. прѣдобр мѫенц С 57.17—18 Е СП С Гр χρυσοῦς χρύσινος τοῦ χρυσίου Нвб злат остар поет ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР АР РБЕ ЕтБАН ДА злати[й] остар НГер МлБТР Срв Златовръх МИ ВК,ОМ Злати дол МИ ПК, Пр. в им Златоград МИ Златоградско МИ Златѝ рът МИ ЙЗ,Зас Злата ЛИ Злати ЛИ Златев ФИ СтИл,РЛФИ