Старобългарски речник
ꙁлатоѹстъ 
ꙁлатоѹстъ -а м ЛИ оанъ ꙁлатоѹстъ ᾿Ιωάννης ὁ Χρυσόστομος Йоан Златоуст [ок. 344 и 345—407 г.] — ранновизантийски църковен деятел и писател, знаменит проповедник, свещеник в Антиохия, а по–късно цариградски патриарх [398—407 г.], умр. в Комана по пътя към второто си заточение в Питиунд [дн. Пицунда]. Пр. на 13 ноември, 27 и 30 януари мⷺца ноⷠ҇ѩ в҃ ꙇ҃ поко стааⷢ҇ оца наⷲ҇ оана ꙁлатоѹстааго А 127а 9 мⷰ҇ѣ гі ѡⷩ҇а ꙁлатоꙋстаго СК 134а 8 мѣⷰ҇. тоⷾ҇. гї. ѹспене стаго їѡаⷩ҇ ꙁлатоѹстаго У IIа 1 свꙙтааго отца нашего їѡана ꙁлатоѹстааго. слово на врьбьнцѫ С 318.10 їѡанна архепскѹпа костантнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово. о смокв вь велкꙑ въ понедѣльнкъ С 343.1 свꙙтааго оца нашего ї арꙿхеппа бꙑвꙿша костантн҄ѣ града. їѡанна ꙁлатоѹстааго. слово на трдꙿневне вьскрѣшен г нашего. въ понедѣлнкъ С 486.20 того жде їѡанна ꙁлатоѹстааго слово. отъ тлъкованꙗ еуагг҄елѧ. ꙗже отъ матѳеѧ о десꙙт дѣвць С 368.21 стааго оца нашего їѡанна ꙁлатоѹстааго слово въ новѫѭ недѣл҄ѫ.  о невѣрьствї апⷪ҇ла ѳомꙑ С 498.12 А СК У С Калка от гр χρυσόστομος Нвб златоуст ’сладкодумен’ ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА Срв Златоустов ФИ СтИл,РЛФИ