Старобългарски речник
ꙁлато 
ꙁлато -а ср 1. Злато прінѣсѩ емѹ даръ. ꙁлато  лванъ  ꙁмѵрнѫ А Мт 2.11 СК сего рад вьꙁлюбхъ ꙁаповѣд твоѩ. пае ꙁлата ї топаньѕѣ СП 118.127 с бо боꙁ ... камен  дрѣво  мѣдь  желѣꙁа сѫтъ. ѹкрашен ꙁлатомъ С 177.3 2. събир Златни украшения, предмети от злато ї жівъ бѫдетъ. дастъ сѩ емѹ отъ ꙁолъта аравііска СП 71.15 вꙑ красѹте сꙙ ꙁлатомъ. аꙁъ же крьстомъ С 19.21—22 прѣльст женꙑ доброродьнꙑѧ. овѣмъ бо ꙗв сꙙ въ ꙁлато прѣложь сꙙ С 7.28 3. събир Златни монети, жълтици не сътѧжте ꙁлата н съребра. н мѣд пр поѣсѣхъ вашхъ М Мт 10.9 З. Срв. К4а 29 С11.5 благо мьнѣ ꙁаконъ ѹстъ твоіхъ пае тꙑсѫщ ꙁлата і съребра СП 118.72 давъше ꙁлато много сѣьцемъ. прнесъше же ꙗ въ своѧ градꙑ положшꙙ ьстьно С 114.20 прходѧ къ тъмньнѹѹмѹ. стражѹ.  къ вономъ даѧ мъ много ꙁлато С 98.19 Златно съкровище. повѣдте комтѹ вашемѹ. ꙁлато тво  сьребро тво да бѫдетъ съ тобоѭ С 222.22 ꙁлатомь покованъ χρυσοκόλλητος Обкован със злато се на колеснц ꙁлатомь покованѣ сѣждѫ С 368.113 ꙁлатомь шьвенъ χρυσόπαστος Шит [везан, украсен] със злато кꙑ ѹспѣхъ повѣждь м ьстьнааго каменꙗ сего.  ꙁлатомъ шьвенꙑхъ рꙁъ С 447.9 М З А СК Е СП К С В Гр χρυσός χρυσίον χρήματα ꙁолъто Нвб злато ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА