Старобългарски речник
ꙁлатца 
ꙁлатца -ѧ ж Жълтица, златна монета нѣстъ остала н дна ꙁлатца въ рꙁьнц С 120.24—25 прꙁъвавъ слѹга свого глагола мѹ. брате шедъ даждъ семѹ ѕ҃ ꙁлатцъ С 120.5 Срв. С120.7 С120.14 С120.22 вьꙁьмъ же ншт ві ꙁлатцъ отде С 120.15 Срв.С 121.5  тъгда пꙋстшꙙ мѹ. тр сьта ꙁлатцъ С 518.12 вьꙁꙙшꙙ  крьстꙗн отъ спекѹлатора. давъше мѹ тр десꙙт ꙁлатцъ С 23.20 мѹже да дъва на десꙙте ꙁлатцъ.  съребрънꙑ блюдъ С 122.10  прꙁвавъше бестѹднѫ женѫ  блѫднѫ. дашꙙ е два десꙙт ꙁлатцъ.  но толко жде обѣштаваѭште дат е С 515.3 Изч С Гр νόμισμα χρύσινος Нвб златица остар поет ОА ВА Дюв ЕтМл МлБТР РБЕ ЕтБАН РРОДД ДА Срв Златица МИ ЖЧ