Старобългарски речник
ꙁлакъ 
ꙁлакъ -а м Млад, токущо поникнал посев; злак ꙁане ѣко трѣва ѩдро їсъшѫтъ.  ѣко ꙁеле ꙁлака скоро отъпадѫтъ СП 36.2 Изч СП Гр χλόη Нвб злак диал поет ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА