Старобългарски речник
ꙁновъ
ꙁновъ
-а
м
ЛИ
Зиновий — християнин от Киликия, умр. мъченически [ок. 285 г.] заедно със сестра си Зиновия по времето на имп. Диоклециан. Пр. на 30 октомври
мⷺца октⷠ҇о ћ҃ стхъ мⷱкъ ꙁінова ꙁновѩ сестр его
А
125а 24—25
Изч
А
От
гр
Ζηνόβιος
ꙁіновъ
Вж. при
ꙁновꙗ
Нвб