Старобългарски речник
ꙁмьнъ 
ꙁмьнъ -ꙑ прил 1. Зимен молте же с да не бѫдетъ бѣство ваше ꙁмьно СК Мт 24.20Б съмотрвъ бо стъство тоѧ ꙁемьѧ. ꙗко стѹдень велка стъ вь н҄е.  годна врѣмене ꙗко ꙁмна С 89.5 повелѣшꙙ ѫжемъ ꙁа ногѫ повръꙁъше  влѣшт. вънъ на мраꙁъ.  прѣбꙑт мѹ на ледѣ вьсѫ ношть. бѣаше бо ꙁмно врѣмꙙ С 261.10 2. Студен вьсѫ бо тварь двгнѫвъ на н҄хъ. въсѫ обрѣте побѣдмѫ доброѭ дѣтѣлѭ мѫжь лютовѣтрьнѫ. ꙁемьѭ ꙁмнѫ С 96.25 3. Бурен вееръ сѫщѹ глете. ведро ръмънѹетъ сѧ нбо. ꙇ ютро дьнесь ꙁменъ. ръмънѹетъ бо сѧ дрѧселѹѩ нбо М Мт 16.3 Изч М З СК Б С Гр χειμέριος χειμῶνος χειμών ꙁменъ ꙁмнъ Нвб зимен ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА зимни[й] остар НГер МлБТР Срв Зимен МИ Зимница МИ СНМБ Зимник МИ БС, ЕРГ Зимна ливада МИ АС,ТУС