Старобългарски речник
ꙁма 
ꙁма -ꙑ ж 1. Зимно време, зима стоѣхѫ же раб. і слѹгꙑ огн҄҄ь сьтворьше. ѣко ꙁма бѣ З Йо 18.18 А СК бꙑшѧ же тъгда енкенѣ въ ерсмхь. ꙇ ꙁма бѣ М Йо 10.22 З А  вьсѫ ꙁмѫ полваѭштемъ намъ. два о лѣто въꙁмогошꙙ сꙙ прѧт садове многꙑѧ рад хѹхотꙑ С 301.21 аште кто реетъ гда не бѣ  врѣмене. маркѹ еуаг҄гелстѹ глагол҄ѫштѹ ꙁмѣ бꙑт въ то врѣмꙙ С 345.28 кꙿде т сьмрьт жꙙло кꙿде т аде побѣда. то л ꙗко ꙁмѣ глагол҄етꙿ еуаггелстъ. бꙑт въ то врѣмꙙ С 352.4 2. Студ, мраз людемъ тръпѧщемъ ꙁімѫ велкѫ СЕ 44b 10 обае вѣсте лко васъ скѹссте ꙁмѫ. ꙗко тꙙжекъ стъ обраꙁъ тоѧ мѫкꙑ С 89.11 люта стъ ꙁма нъ сладъка порода. болѣꙁньно съмрьꙁен. нь сластьнъ поко С 91.3 Образно. тꙙжц вѣтр велкѫ дꙑханꙗ слѫ на кротость тшаахѫ. а он ръвъностѭ ꙁавст ꙁꙑбьѭште сꙙ. распꙙтю ꙁмꙑ поѹаахѫ сꙙ С 399.13 Изч М З А СК СЕ С Гр χειμών ψῦχος Нвб зима ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР РБЕ БТР ДА