Старобългарски речник
ꙁеѵсъ
ꙁеѵсъ
-дꙗ
м
ЛИ
Зевс — в гръцката митология върховен бог, син на Кронос и Рея
богъ ѹбо же стъ ꙁеусъ. же стъ на небес. црь бо стъ вьсѣмъ богомъ
С
140.8
стꙑ же паулъ отъвѣштавъ рее. сего дꙗ. гоже мѣнш богѹ бꙑт. ловѣкъ бѣ ѹенкъ сотоннъ
С
7.14
с же же блꙁъ дꙗ. глагол҄емꙑ аполонъ. не отъ блѫда л род сꙙ. отъ женꙑ рекомꙑѧ лтѹс
С
8.1
ѹбо сꙙ вельства богъ велкааго аполона добьꙗго. ераклꙗ же вьсѣхъ цръ. дꙗ
С
115.8
Изч
С
Гр
Ζεύς
Genetivus Διός