Старобългарски речник
ꙁефеꙗне
ꙁефеꙗне
-ъ
м
мн
Зифейци [зефеянци] — обитатели на пустинята Зиф, където се е криел Давид [IЦар. 23.14—19, 26.1]
въ концъ въ пѣніхъ раꙁѹмъ дадовъ. вънгда прідѫ ꙁефеане і рѣшѩ саѹлѹ не се лі дадъ крꙑетъ сѩ въ насъ
СП
53.2
Изч
СП
Гр
Ζιφαῖοι
От
евр
Zif
ꙁефеане
