Старобългарски речник
ꙁемл҄ьскъ
ꙁемл҄ьскъ
-ꙑ
прил
Земен, на земята
цср ꙁемьсц отъ кꙑхъ премлѭтъ дан
М
Мт 17.25
ЗI
ꙇ тъгда въсплаѫтъ сѧ вьсѣ колѣна ꙁемлъскаѣ
М
Мт 24.30
А
Н
ї поклонѩтъ сѩ емѹ цѣрі ꙁемльстії
СП
71.11
їсповѣдѩтъ сѩ тебѣ гю вьс црі ꙁемьсті
СП
137.4
ї въꙁблагоствѩтъ сѩ о немь вьсѣ колѣна ꙁемьскаѣ
СП
71.17
прѣдъсташꙙ цре ꙁемьст
С
102.28—29
небесьстї ꙁемьст коньц. не вьмѣстꙙтꙿ тебе владꙑко
С
250.9
Като същ.
ꙁемл҄ьскаꙗ
ср
мн
τὰ ἐπὶ τῆς γῆς
Земните, човешките неща, свързани със земния свят
да съмірітъ небскаѣ і ꙁемьскаѣ
К
8b 26—27
Изч
М
З
СК
Н
СП
К
С
Гр
[τῆς] γῆς
ꙁемьскъ
ꙁемлъскъ
Нвб
земски
остар
диал
ВА
НГер
МлБТР
РБЕ
ЕтБАН