Старобългарски речник

ꙁемл҄елѣгань

ꙁемл҄елѣгань -ꙗ ср Лягане на земята при молитва, пост или разкаяние ꙇ пакꙑ рее [аплъ] подвꙁате сѧ вьнт. тѣснꙑм вратꙑ. въводѧщм въ жвотъ ... се сѫтъ дѣла. алъкане жѧдане. ꙁемелѣгане. кланѣне. малосъпане СЕ 69b 23 Изч СЕ ꙁемелѣгане Нвб Ø