Старобългарски речник
ꙁеленъ 
ꙁеленъ -ꙑ прил Зелен, със зелен цвят ꙇ повелѣ мъ посадт въсѧ народꙑ (...) на сподꙑ на трѣвѣ ꙁеленѣ М Мк 6.39 З Образно. глаголѫтъ сѫшта аштера ꙁдѣлена (погр. вм. ꙁелена, Север., с. 399, бел. под линия) нь нѣстъ ꙁавст ꙁеленаꙗ С 399.24, 25 прсно ꙁеленꙑ ἀειϑαλής За растение — вечнозелен слꙑша адама ... прсно ꙁеленꙑмъ дѫбмъ веселꙙшта сꙙ С 429.28 Изч М З С Гр χλωρός ꙁдѣленъ Нвб зелен ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР РРОДД ДА Срв Зеленик МИ Зелени камен МИ АМС,Слав. нас. Алб Зелѐново МИ Зелено̀к МИ Зеленуша МИ БМС Зелена бара МИ КП,МИБелосл Зелена морава МИ Зелен дол МИ Зеленѝк МИ Зеленика МИ Зелено дърво МИ СНМБ Зелениград МИ Зелениково МИ ПК, Пр. в им Зелениковец МИ ЖЧ Зеленишки ФИ Зеленгоров ФИ Зеленодръвски ФИ Зеленгорски ФИ Зеленски ФИ Зеленчев ФИ СтИл,РЛФИ