Старобългарски речник

ꙁеве

ꙁеве -ꙗ м ЛИ Зевей — мадиамски цар, убит заедно със Салман от старозаветния съдия Гедеон [Съд 8.5—21] положі кънѩ(ѕѩ) іхъ ѣко ї орова ї ꙁва і ꙁевеа і салъманѹ. вьсѩ кънѩꙁѩ іхъ СП 82.12 Изч СП Гр Ζεβέε От евр Zebaḥ