Старобългарски речник
ꙁеведе
ꙁеведе
-ꙗ
м
ЛИ
Зеведей — галилейски рибар, съпруг на Саломия и баща на учениците на Христос Яков [Иаков] Зеведеев и евангелиста Йоан
вдѣ ꙇна дъва братра. ꙇѣкова ꙁеведеова. ꙇоана брата емѹ. въ кораб съ ꙁеведеомь оцемь ею
З
Мт 4.21
А
СК
ꙇ оставльша отъца своего ꙁеведеа въ лад съ наемънкꙑ. по немь дете
М
Мк 1.20
З
Изч
М
З
А
СК
Гр
Ζεβεδαῖος
ꙁеведѣ