Старобългарски речник
ꙁвѧщ
ꙁвѧщ
-ꙁвѧгѫ
-ꙁвѧжеш
несв
сег
страд
същ
ꙁвѧгомо
ср
ед
Нещо, което се разнася, разпространява широко, което гърми, звъни [слух, новина, вест]
тꙑ л днъ жвеш въ ерѹсалмѣ. не ѹвѣдѣлъ с бꙑвъшааго вь н҄емь. н л ꙁвꙙгома слꙑшалъ с. н л тварь тꙙ наѹла бꙑвꙿшааго. н л стухѧ
С
475.11
Изч
С
Нвб
Срв
звекам
’звънтя’
ОА
НГер
РБЕ