Старобългарски речник
ꙁвѣрь 
ꙁвѣрь - м Диво животно і бѣ тѹ въ пѹстꙑн. к҃. дьнь ꙇскѹшаемъ сотоноѭ. ꙇ бѣ съ ꙁвѣрьм М Мк 1.13 З не прмѫ отъ домѹ твоего телецъ ... ѣко моі сѫтъ въсі ꙁвѣрі дѫбравън СП 49.10 ї бꙑстъ нощъ. въ неже прѣідѫтъ вьсі ꙁвѣрье лѫжьн СП 103.10 повелѣ првест ... аспдꙑ  ехдꙿнꙑ керастꙑ.  въметавъше ꙁатворт съ свꙙтꙑма.  бѣахѫ ꙁвѣр плѣжѫште С 183.24 прхождаахѫ же ꙁвѣр  пьс.  пьтцꙙ небесьнꙑѧ  сѣдѣахѫ окрѫгꙿ тѣлесѹ ю С 14.28 скрьжьтааше ꙁѫбꙑ на н҄ь. ꙗко левъ въ дрꙙꙁдѣ траштꙙ ꙁвѣрь С 12.8—9 Хищник.  ꙃвѣре лютї ѹжасѫ сѧ. ѡбраꙁа крстнаго Е 36а 10 проложішѩ ... плъті прѣподобьнꙑхъ твоіхъ ꙁвѣремъ ꙁемьнъмъ СП 78.2 подв сꙙ ... послѹшаню двхъ ꙁвѣр С 559.2 Прен.Лош, зъл, злобен и жесток човек. не прѣдаждь ꙁвѣремъ дшѩ ісповѣдаѭштѩ сѩ тебѣ. дшь ѹбогꙑхъ твоіхъ не ꙁабѫді до коньца СП 73.19 ꙁвѣрьм ꙁѣденъ ϑηριάλωτος Изяден от диви животни, от зверове да мол҄ѫ тꙙ ле бж помлꙋ мꙙ  прм. да не бѫдѫ ꙁвѣрьм ꙁѣдена С 515.30 М З Е СП С Х Р Гр ϑηρίον ϑήρ ἑρπετόν λύκος ꙃвѣрь Нвб звяр ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА звер ОА МлБТР ДА Срв Зверино̀ МИ СНМБ Звѐринец МИ ВП,ТО Зверов ФИ СтИл,РЛФИ