Старобългарски речник

ꙁвѣрокръмьнкъ

ꙁвѣрокръмьнкъ -а м Човек, който гледа, храни диви животни тако стен҄ѫштѹ львѹ. отвор ꙁвѣрокръмьнкъ пакꙑ.  ꙁде нъ львъ  прпаде. къ ногама стааго. вьꙁраѧ на лце мѹ С 166.28 Изч С Нвб Срв звяр и кърмя