Старобългарски речник

ꙁвѣрньнъ

ꙁвѣрньнъ -ꙑ прил Който се отнася до зверове отвръꙁошꙙ оградѫ ꙁвѣрнънѫѭ.  ꙁде ркаѧ левъ С 166.19—20 Изч С ꙁвѣрнънъ Нвб зверинен остар книж ОА ВА РБЕ ЕтБАН