Старобългарски речник
ꙁвѣрнъ 
ꙁвѣрнъ -ꙑ прил Който се отнася до диво животно  прꙁъвавъ вьсꙙ ародѣѧ ꙁвѣрнꙑѧ повелѣ првест лко мѫтъ ꙁвѣр. лютъ  ꙁълъ С 183.19 ꙁвѣрномь лцемь ϑηριοπρίσωπος С лице на звяр деже аще ес ... л жвотьномь. вдѣнемь авлѣѩ сѧ. л ꙁмевомь. ꙇл ꙁвѣрномь лцемь ... ѹбо сѧ вьпльщенааго ба СЕ 54а 2 Изч СЕ С Гр τῶν ϑηρίων Нвб зверин РБЕ ЕтБАН Срв зверѝна ’звяр’ ж РБЕ МлБТР Зверини празници ДА