Старобългарски речник
ꙁащцат 
ꙁащцат -ꙁащцаѭ -ꙁащцаш несв Намеквам, загатвам за нещо то бо еуаг҄гелстъ ꙁаштцаѧ рее. свѣштꙙ мѣахѫ  свѣтъло бѣаше  не вдѣахѫ го С 412.17 ꙿто л ꙗко ꙁмѣ глагол҄етꙿ еуаггелстъ. бꙑт въ то врѣмꙙ ... нъ ѹто ꙁаштцаѧ днае грѣхѹ цвьтѫштѹ. бꙑт дꙗволю снѣгѹ лежꙙштѹ по вьсемѹ ловѣьствѹ С 352.7 Изч С Гр αἰνίσσομαι ἐπείγομαι ꙁаштцат Нвб Ø