Старобългарски речник
ꙁащтт 
ꙁащтт -ꙁащщѫ -ꙁащтш св Защитя да прметъ . ꙇ похѫптъ.  ꙁащттъ.  бѫдетъ т стѣна крѣпъка. отъ лца вражѣ СЕ 92b 13—14 Изч СЕ Гр ὑπερασπίζω Нвб защитя ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ БТР ДА