Старобългарски речник
ꙁаходъII 
ꙁаходъ -а м вънт ꙁа ходѹ себѣ ἐ᾿ξέρχομαι πρὸς τὴν ἰδίαν χρείαν Ходя, излизам по нужда ꙁатворвꙿ двьр антон. того рад не вьнде до тр дьн н ꙁа ходѹ себѣ С 170.13 Изч С Нвб за̀ход диал ВА НТ Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл АР ДА