Старобългарски речник
ꙁахарꙗ 
ꙁахарꙗ -ѩ м ЛИ 1. Захарий [Захария] — единадесетият от малките пророци. Пр. на 8 февруари [през IX в. на 15 май] слꙑште жестосрьдв. то вамъ благовѣсттъ ꙁахарꙗ пророкъ С 324.17 2. Захарий [Захария] — съпруг на Елисавета и баща на Йоан Кръстител. Пр. на 5 септември, 11 февруари [през IX в. и на 23 октомври — събор в Халкопратия] бꙑстъ въ дьн рода цѣсѣрѣ юдеска. ꙇере еднъ менемъ ꙁахарѣ ... і жена его оⷮ҇ъ дъштеръ арѡнь. ꙇ мѧ е елсаветъ М Лк 1.5 З А рее же къ немѹ анћелъ. не бо сѧ ꙁахаре. ꙁане ѹслꙑшана бꙑстъ молтва твоѣ. ꙇ жена твоѣ елсаветь родтъ снъ тебѣ. ꙇ нарееш мѧ емѹ оанъ М Лк 1.13 З А мⷺца сепⷠ҇ д҃ стааго пррка ꙁахарѩ. оца оⷩ҇а прдѧ крслѣ А 114d 28  ѹбене ꙁахарѧ пррка Е 24б 17—18 М З А Е С Гр Ζαχαρίας От евр Zechar҄iāh, Zechar҄iāhu ’Яхве си спомни’ Нвб Захария ЛИ остар НГер Срв Захариев ФИ Захарѝя ж ЛИ Захарина ж ЛИ Захаринка ж ЛИ Захарин м ЛИ СтИл,РЛФИ