Старобългарски речник
ꙁатворъ
ꙁатворъ
-а
м
1. Брава, ключалка, мандало
въкѹпѣ желѣꙁꙿнаꙗ ѫжа верѣѧ съкрѹшшꙙ сꙙ. въкѹпѣ ꙁатвор отъпадошꙙ
С
466.4
боꙗꙁньѭ отъбѣжвъ. сьмрьтънꙑѧ ꙁатворꙑ
С
472.3—4
хотѣаше отъвалт камꙑкъ отъ гроба ... гда ꙗвь сꙙ немоштьнь сътрълъ сьмрьтьнꙑѧ ꙁа(т)ворꙑ
С
473.1—2
2. Затвор, тъмница
савна повелѣ ваше вел въ ꙁатворѣ бꙑт
С
147.3
Изч
С
Гр
κλεῖϑρον
κατοχή
Нвб
затвор
ОА
ВА
НТ
Бот
Дюв
НГер
ЕтМл
МлБТР
АР
РБЕ
БТР
РРОДД
ДА