Старобългарски речник
ꙁатварꙗт 
ꙁатварꙗт -ꙁатварꙗѭ -ꙁатварꙗш несв Затварям, заключвам горе вамъ кънкъѩ.  фарсѣ. лцемѣр. ѣко ꙁатварѣате цсрстве нбское прѣдъ лвкъ М Мт 23.14 ЗI ꙇ ꙁатварѣѭтъ т сѧ вꙿсѧ двьр въходънꙑѩ СЕ 46а 13 Срв. СЕ48b 25 вьꙁьмѣте ꙗ. скоренте прѣставне. не ꙁатварꙗт сꙙ мъ С 465.7 воле ѹбо  свома прьстома. ꙗко мрьтвѹ ісѹсов ꙁатвараш о С 456.25 Образно. тъштъ естъ вдѣт гробъ лежꙙштхъ. жідовьскъ ѩꙁꙑкъ ꙁатварѣѭштъ. ꙇюдѫ обліаѭштъ К 12а 9 ꙁатварꙗт сѧ Изч М З СЕ К С Гр κλείω κατακλείω ἀποφράσσω ꙁатварат ꙁатварѣт Нвб Срв затварям ОА ВА НТ Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА