Старобългарски речник
ꙁастоꙗт 
ꙁастоꙗт -ꙁастоѭ -ꙁастош несв Додявам на някого, отегчавам ꙁане твортъ м трѹдъ въдовца с. да мьщѫ еѩ да не до коньца прходѧшт ꙁастотъ мене М Лк 18.5 Изч М З А СК Гр ὑπωπιάζω Нвб застоя Дюв НГер РБЕ МлБТР ДА Срв застоявам ОА ВА ЕтМл МлБТР РБЕ БТР