Старобългарски речник
ꙁаръ 
ꙁаръ -а м ЛИ Зара — син на Юда [Иуда] и Тамар [Бит 38.30]; един от прадедите на Христос юда же роді фареса  ꙁара А Мт 1.3 Изч А СК Гр Ζάρα От евр Zerāh, Zarāh ’изгрев, светлина’ ꙁарръ