Старобългарски речник
ꙁарлъ 
ꙁарлъ -а м ЛИ Сарвил — християнин, умр. мъченически в Едеса, Месопотамия [дн. Урфа в Турция] по времето на имп. Траян [98—117 г.]. Пр. на 15 октомври [през IX в. на 5 септември и 29 януари] стрстъ стаго мⷱ҇ка ꙁарла Е 24б 16 Изч Е Гр Ζαρβίλος