Старобългарски речник
ꙁараꙁт 
ꙁараꙁт -ꙁаражѫ -ꙁараꙁш св Възпра, спра, пресека пото пае сама гнѣвл҄ѫ їѡсфа. да ꙁаражѫ млъанмъ отъвѣштан. да съвꙙжѫ млъанмъ ѹстьнѣ С 242.6 Изч С Гр πνίγω Нвб Ø