Старобългарски речник
ꙁапѧт 
ꙁапѧт -ꙁапьнѫ -ꙁапьнеш св 1. Спъна, препъна, поваля чрез препъване  не ꙁапьнѫтъ сѩ стопъї его СП 36.31 Срв. СП76.20 Образно. гнѣвъ бжꙇ въꙁіде на нѩ.  ѹб въ мъножашѩѩ въ ніхъ. їꙁбьранꙑмъ ілемь ꙁапѩть СП 77.31 акꙑ дѣтшть отъ дьꙗвола ꙁапꙙтъ въ послѣдьнѫѭ погꙑбѣль сьндохъ С 525.1 2. Прен. Измамя, увлека в престъпление някого  прꙁвавъше бестѹднѫ женѫ  блѫднѫ. дашꙙ е два десꙙт ꙁлатцъ  но толко жде обѣштаваѭште дат е. аште въꙁможетъ ꙁапꙙт бжю рабѹ акѡвѹ С 515.4 ꙁапѧт сѧ Изч СП С Гр ὑποσκελίζω σκελίζω συμποδίζω γιγνώσκω Нвб запъна ОА ВА Дюв НГер РБЕ БТР ДА