Старобългарски речник
ꙁапѹстѣт 
ꙁапѹстѣт -ꙁапѹстѣѭ -ꙁапѹстѣш св Запустея, опустошен съм, разорен съм вьсѣко цѣсрство раꙁдѣлъ сѧ на сѧ. ꙁапѹстѣетъ М Мт 12.25 З. Срв.Лк 11.17 М З радѹ сꙙ обрадованаꙗ невѣсто.  родтельнце ста. ꙁапѹстѣвъшѹѹмѹ вьсемѹ мрѹ С 251.12—13 Изч М З С Гр ἐρημόομαι χηρεύω Нвб запустея ОА ВА НТ АК МлБТР ЕтМл АР РБЕ ДА Срв запустя ОА ВА НТ Бот МлБТР РБЕ РРОДД ДА