Старобългарски речник
ꙁапѹстѣнь 
ꙁапѹстѣнь -ꙗ ср Запустение, опустошение, разрушение егда же ѹꙁьрте мрьꙁость ꙁапѹстѣнѣ. реенѫѭ данломъ пркмь. стоѩштѫ на мѣстѣ іже ьтетъ да раꙁѹмѣваатъ М Мт 24.15 ЗI, А, СК, Б. Срв. Мк 13.14 М З егда же ѹꙁьрте объстомъ во мъ. тогда раꙁѹмѣете ѣко прблж сѧ ꙁапѹстѣне емѹ М Лк 21.20 З како бꙑшѩ въ ꙁапѹстѣніе вънеꙁаапѫ СП 72.19 Изч М З А СК Б СП Гр ἐρήμωσις ꙁапѹстѣн ꙁапѹстѣніе ꙁапѹстѣне Нвб запустение остар ОА ВА АР РБЕ БТР Срв запустяване МлБТР РБЕ. запуставяние остар ОА Бот