Старобългарски речник
ꙁапрѣщень 
ꙁапрѣщень -ꙗ ср 1. Заповед, нареждане, повеля о ꙁапрѣштен водамъ М 43b 2 Срв. З129b 6 о ꙁапрѣштен вѣтрѹ  морю М 76b 2 Срв. З129b 6 страхомъ же клонꙙ сꙙ  ꙁапрѣштенмъ сьпаде кѹмрь съ мѣста свого С 33.14—15  вдꙙ смокве. прѣжде господьскаа ꙁапрѣштенꙗ. проꙁꙙбъшѫ  свѣтьлѫ. а по господьствѣ ꙁапрѣштен.  дрꙙхло  сѹхо С 343.21, 22 2. Укор, порицание, мъмрене за нарушаване на заповед, норма на поведение и под отъ ꙁапрѣштеніѣ лца твоего погꙑбнѫтъ СП 79.17 ѡтъ ꙁапрѣщеньѣ твоего побѣгнѫтъ СП 103.7 ѡтъ ꙁапрѣштеніѣ твоего бже іѣковль. въꙁдрѣмашѩ сѩ въсѣдъшеі на конѩ СП 75.7  авішѩ сѩ істоъніці водъні.  отъкрꙑшѩ сѩ основанъѣ ѹселенꙑѩ. ѡтъ ꙁапрѣштенъѣ твоего гі. ѡтъ дъхновенъѣ дха гнѣва твоего СП 17.16 нарцане. ꙇ прꙁꙑване твормъ. на твое ꙁапрѣщене дѣволе. да ꙁапрѣттъ т гь СЕ 56b 10 3. Наказание, отплата за нарушение на заповед, норма на поведение и под дѣвоѭ бо бѣ еуа. не ѹбо бѣ мѫжа поꙁнала гда прѣльсть прѧтъ. дрѣво бѣ. ꙁапрѣштен же на адамѣ сьмрьть С 489.10—11  само мꙙ сьмрьт. страшно бѣ. бꙑвъ бо прьвꙑ лкъ. ꙁа велка ꙁапрѣштенꙗ смъ осѫжденъ бꙑвааше слꙑшꙙ. вь ньже дьнь ꙗс сьмрьтѭ ѹмреш С 487.12 Изч М З СП СЕ С Гр πρόσταγμα ἐπιταγή ἐπιτίμησις ἐπιτίμιον ꙁапрѣштен ꙁапрѣщене ꙁапрѣштенъ ꙁапрѣштені Нвб запрещение книж ОА ВА МлБТР АР РБЕ БТР РРОДД Срв запрещаване ОА ВА ДА