Старобългарски речник
ꙁапрѣтт 
ꙁапрѣтт -ꙁапрѣщѫ -ꙁапрѣтш св 1. Заповядам, наредя, заръчам ꙇ ꙁапрѣт мъ. да ньсоже не вьꙁемлѭтъ на пѫть М Мк 6.8 З тогда въставъ ꙁапрѣт вѣтромь  морю. ꙇ бꙑстъ тшна велѣ М Мт 8.26 З првѣсѧ къ немѹ дѣт да рѫцѣ въꙁложтъ на нѧ. ꙇ помолтъ сѧ. ѹенц же ꙁапрѣтшѧ мъ М Мт 19.13 ЗI ꙇ ꙁапрѣт недѫгѹ семѹ. растѫщюмѹ вь немь. не мѣт плода. н растт сѧ въ вѣкъ СЕ 35а 11 тако бо бѣше ꙁапрѣштено посъланꙑмъ отъ воводꙑ къ н҄емѹ С 17.24 повелѣ легъко хъ вест вь темꙿнцѫ. ꙁапрѣтвъ аглаѹ капкларꙋ. тврьдѣ блюст хъ С 72.2 не ꙁапрѣшташ л нꙑнꙗ бѣсомъ. нъ ꙁапрѣтш тъгда родьствꙋ ог҄ьнѹѹмѹ. аште маш ѹстомъ хсовомъ ѹста подобьна С 383.30 2. Смъмря, укоря, порицая някого за нарушение на правило, норма на поведение и под аште же съгрѣштъ тебѣ братръ тво ꙁапрѣт емѹ М Лк 17.3 З А СК ꙁапрѣтлъ ес гръдꙑмъ проклѩт ѹкланѣѭштеї сѩ отъ ꙁаповѣдеї твоїхъ СП 118.21 ꙁапрѣтт дѹхѹ [дѹхомь] ἐμβριμάομαι τῷ πνεύματι Развълнувам се, разтревожа се ꙇс же ѣко вдѣ ѭ плаѫштѫ сѧ. ꙇ пршедъшѧѩ съ неѭ юдеѩ плаѫштѧ сѧ. ꙁапрѣт дхѹ.  въꙁмѫт сѧ самъ М Йо 11.33 З А СК  ꙁапрѣтвъ дѹхомь прꙁъва  сьвꙙꙁа. въ мꙙ сѹ хрьстоса С 45.7—8 Изч М З А СК Б СП СЕ С Гр παραγγέλλω διαστέλλω ἐπιτάσσω ἐπιτιμάω ἐμβριμάομαι Нвб запретя книж остар ОА ВА АК Бот НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР РРОДД ДА