Старобългарски речник
ꙁаповѣдь 
ꙁаповѣдь - ж 1. Заповед, нареждане, постановление, разпореждане се толко лѣтъ работаѭ тебѣ. ꙇ нколже ꙁаповѣд твоеѩ не прѣстѫпхъ М Лк 15.29 З А СК Б дашѧ бо архере ꙇ фарсѣ ꙁаповѣдь. да аште кто оштѫттъ і къде бѫдетъ. повѣстъ. да мѫтъ і М Йо 11.57 З въ оноⷡ҇. ꙁіде ꙁаповѣ (погр. вм. ꙁаповѣдь, Курц, с. 266, бел. под линия) от кесарѣ авгоста. напісаті всѫ вьселенѫѭ А Лк 2.1 тебѣ же цѣсару протвмъ сꙙ  ꙁаповѣдемъ твомъ не покарамъ сꙙ С 59.25 вѣмъ ... ꙁаповѣд црꙙ. ꙗко велтъ вамъ жрьт богомъ С 125.15 вѣрѹ вь нкескааго събора ꙁаповѣд.  прмр сꙙ съ правовѣрьнꙑм С 200.5 2. Обикн. мн. Закони, повели, предписания от Бога ꙁаповѣд вѣс не ѹб не прѣлюбъ сътвор. не ѹкрад. не лъжь съвѣдѣтель бѫд. ьт отъца твоего  матерь твоѭ М Лк 18.20 З, А, СК. Срв.Мк 10.19 М З іс же гла емѹ. ѣко пръвѣш ꙁаповѣдь естъ вьсѣхъ. слꙑш ꙁлю гъ бъ нашъ. гъ еднъ естъ М Мк 12.29 З А положѩтъ на ба ѹпъваніе свое. ї не ꙁабѫдѫтъ дѣлъ бжеї. ї ꙁаповѣд его въꙁіштѫтъ СП 77.7 хрант сѧ отъ га въ правѣ вѣрѣ. въ съконьане ꙁаповѣде его СЕ 83b 12 обрѣтошꙙ сꙙ въ перьстѣ ꙁем ... дъва брата ... мѫжа правьдва. спльнь сѫшта вѣрꙑ.  хранꙙшта ꙁаповѣд господьн҄ꙙ съ страхомъ С 255.15  прѣобдѣвъшѧѧ ꙁаповѣд го въвръжетъ въ огн҄ь неѹгасамꙑ С 266.20 ѹене д҃. просвѣщаемъмъ въ лмѣ прѣдано о а҃ ҃ї ꙁаповѣд Х II Аа 3 ходт на [по] ꙁаповѣд Изпълнявам, спазвам заповед, правила, наставления съхран мѧ отъ жвота немощьнааго. ꙇ наѹ мѧ на вꙿсѧ ꙁаповѣд твоѩ ходт. навед мѧ на пѫть тво правꙑ СЕ 36а 24 тꙑ ѹбо о ѧдо. ход по ꙁаповѣдемъ гнѣмъ прсно. послѣдѹѩ повелѣнемь его СЕ 89а 22 М З А СК Б СП СЕ С Р Х МЛ Гр ἐντολή δόγμα διάταγμα ἐπίταγμα πρόσταγμα ἐπάγγελμα παραγγελία ϑέσπισμα διαϑήκη φήμη ἔνταλμα νόμος Нвб заповед ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА