Старобългарски речник
ꙁападьскъ
ꙁападьскъ
-ꙑ
прил
Адски
прде бо хъ небесъскꙑѧ двьр пѫть сътворте. въшъдъшѹѹмѹ на ꙁападъскꙑѧ ꙁападꙑ. господь мѧ мѹ
С
465.22—23
Изч
С
Гр
τοῦ ῞Αιδου
Нвб
Ø