Старобългарски речник
ꙁан҄еже 
ꙁан҄еже съюз 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за причина: понеже, защото, затова че, тъй като слꙑшѧщемъ же мъ се. прложь пртъѫ рее. ꙁан҄еже тъ бѣ блꙁъ ма. мьнѣахѫ ѣко абе хоштетъ цсрстве бже авт сѧ М Лк 19.11 З не хотꙙтъ бо словеса ꙗже о стꙑхъ. подъ ꙁакономъ похвалꙑ бꙑт. ꙁан҄еже хвалꙙште отъ внꙑ міра сего. наꙙтъкꙑ похвалъ прмл҄ѫтъ С 83.25  ꙁа н҄еже тождементъ с. то тѣмъ т стъ дала жвотъ С 226.29—30 ꙁанже творховѣ то ѹвѣдѣховѣ господа. стнъно слово вѣдмо. раꙁѹмѣховѣ комꙋ сътворховѣ С 212.28 ꙁан҄еже не къ ловѣкомъ стъ наш(!) бра(!) нъ къ дѹховънꙑмъ лѫкавьства.  поштен наше  ѹдрьжань дѹховьно бѫд С 497.9, 12 2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за следствие: затова, поради което хъ нꙑ рее скѹплъ отъ клꙙтвꙑ ꙁакона. бꙑвъ ꙁа нꙑ клꙙтва. ꙁа неже достотъ  намъ решт С 480.4 М З С Гр διὰ τό + Inf. διότι ὅτι ἐπειδή ἐφ᾿ οῖς ꙁа н҄еже ꙁанже Нвб Срв зане диал ОА ДА