Старобългарски речник
ꙁамꙑслъ 
ꙁамꙑслъ -а м Замисъл, намерение ꙇ бѫд м подавъ слѫ. ꙇ мѫдрость. ꙇ правьденъ ꙁамꙑслъ. і добрѫ волѭ. съ праведъноѭ. вѣроѭ. на твоѭ слѹжъбѫ гі СЕ 72b 7—8 Изч СЕ Нвб замисъл ОА ВА Бот МлБТР АР РБЕ БТР