Старобългарски речник
ꙁаложт 
ꙁаложт -ꙁаложѫ -ꙁаложш св Препреча, преградя пътя на някого или нещо положе тѣло свое хе бже нашъ. ꙁаложлъ ес пѫть вꙿсѣко непрѣꙁн. ходѧщ по ꙁем СЕ 42а 12 тꙑ влко ра нꙑнѣ. ꙁаложт вꙿсѧ пѫт недѫгѹ семѹ СЕ 42а 17 ꙁаложено мѣнь τὰ κειμήλια Съкровище, богатство хрста обскалъ л с акꙑ аꙁъ. рѫкѫ прдѣалъ л с ... прѧ л тꙑ га. въ ко рѫцѣ вь н҄еже вьсхꙑт ꙁаложено мѣнье С 512.5 Изч СЕ С Нвб заложа ОА ВА НТ АК Бот ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА