Старобългарски речник
ꙁакхе 
ꙁакхе -ꙗ м ЛИ Закхей — име на йерихонски митар  се мѫжъ менемь нарцаемъ ꙁакьхе М Лк 19.2 З А ꙇ рее къ немѹ. ꙁакьхѣе потъштавъ сѧ сълѣꙁ М Лк 19.5 З А ставъ же ꙁакьхе рее къ г М Лк 19.8 З А о ꙁакхе М 77а 13 Срв. З130b 10 на сцѫ смокве вьꙁлѣꙁе ꙁакꙿхе вдѣтъ господа.  к н҄емѹ рее скоро сълѣꙁ. добрѣ же еуаг҄гелстъ рее. двꙗ смокꙑ о ꙁакꙿхе С 350.13, 15 еуаг҄гелско бо псань глагол҄етъ. мала бꙑвъша ꙁакꙿхеа по въꙁдрастѹ С 545.28 Изч М З А С Гр Ζακχαῖος ꙁакьхе ꙁакьхѣ ꙁакꙿхе