Старобългарски речник
ꙁаконьнъ 
ꙁаконьнъ -ꙑ прил 1. Законен, който е съобразен със старозаветния, Мойсеевия закон ꙇ прде [сѵмеонъ] дхмъ въ црквь. ꙇ егда вьвѣсте родтелѣ отроѧ са. сътворт ма по обꙑаѭ ꙁаконьнѹмѹ о немь. ꙇ тъ прѩтъ е на рѫкѹ своею М Лк 2.27 З А СК Б сего рад  пасхѫ їюдѣіскѫ створі. ꙁаконно бо повелѣнье пасхѫ ѣсті К 6b 13 нъ тъѭ  словесꙑ пророьскꙑм  ꙁаконънꙑм акꙑ лствмь красꙙште сꙙ С 346.17—18 2. Като същ. ꙁаконьнаꙗ ср мн ꙁаконьно ср ед [τὰ] νόμιμα, τὰ νομικά Законното, предвиденото от Мойсеевия закон ѣко дрѹгаѣ вьса ꙁаконꙿнаѣ съвръші К 6а 32 со дѣлма ѹбо тѫ ꙗстъ пасхѫ хс. пон҄еже вьсе ꙁаконьно съвръші С 416.17 М З А СК Б Е К С Гр [τοῦ] νόμου ἔννομος ꙁаконънъ ꙁаконꙿнъ Нвб законен ОА ВА Бот НГер ЕтМл МлБТР ЕтБАН АР РБЕ БТР законний остар НГер ВА