Старобългарски речник

ꙁаконъ

ꙁаконъ -а м 1. Природен закон а же дѣвц родт. не прꙙштъш сꙙ къ мѫжѹ. вꙑше того стъ ꙁакона тѣлесънааго С 250.7 слꙑша повелѣнꙗ мрътвꙑ.  смрьтънꙑѧ раꙁврьже ꙁаконꙑ. да срамьꙗѭтъ сꙙ новѣрьнц С 310.29 2. Държавен закон, обществени правила, норми еда ꙁаконъ нашъ сѫдтъ лв(ь)кѹ. аще не слꙑштъ отъ него прѣжде. ꙇ раꙁѹмѣатъ то твортъ М Йо 7.51 З А СК кꙑ сцъ ꙁаконъ ѹбоцꙙ пѹштат.  же ѹбнꙑмъ жꙁнь датъ. того погѹбт С 398.7 повнѫт т сꙙ подобаатъ ꙁакономъ цремъ. а не хсѹ твомѹ С 106.7 повелѣшꙙ съвꙙꙁат  по персскѹ ꙁаконꙋ.  проврѣшꙙ жъꙁлъ междѹ рѫкама  стегнѹ го С 260.8 тѣм ѹбт ѹбоцъ  достонꙑѧ сьмрьт не ѹбвате. нъ беꙁвнънꙑѧ  правьдвꙑѧ мѫте. ꙁан҄е (погр. вм. ꙁаконѹ, Север., с. 398, бел. под линия) глагол҄ѫштѹ. беꙁвньна  правьдва не ѹб С 398.2 3. Система от правила, норми в религиозно учение; закон, завет отъвѣшташꙙ емѹ юде. мꙑ ꙁаконъ мамъ  по ꙁаконѹ нашемѹ длъженъ естъ ѹмрѣт. ѣко снь бжі твортъ сѧ М Йо 19.7 З, А, СК. Срв. С434.21, 22 а въ ꙁаконѣ намъ мос повелѣ. таковꙑѩ каменемь побват М Йо 8.5 З ꙇ егда сплъншѧ сѧ дьнье ѹштенѣ ею. по ꙁаконѹ мосеовѹ. въꙁнѣсѧ  въ лмъ. поставт прѣдъ гмь М Лк 2.22 З СК Б вждь съмѣрене мое ї ꙁъм мѩ. ѣко ꙁакона твоего не ꙁабꙑхъ СП 118.153 ꙇ подажд рабѹ твоемѹ. отъдане семѹ осквръньшюмѹ сѧ. ꙇ въкѹшъшю мѧсъ нестꙑхъ. ꙇхъже въкѹшене отъреклъ ес. вь ꙁаконѣ стѣмь своемь СЕ 22а 13 дѣѣш ꙁаконъ бѣ данъ. велꙙ не прѣлюбодѣат н ѹбт. н ѹкраст н лъж послѹхꙋ бꙑт С 365.19—20 ꙁаконѹ ѹбо црькъвнѹѹмѹ покарѣѧ сꙙ прсꙙгохъ С 508.13 бе ꙁакона ἀϑέμιτος Беззаконие аламѹндарь ... де на аравѭ  на палестнъ съ многоѭ ꙗростѭ ...  много бе ꙁакона творꙙ С 291.30—292.1 прѣстѫпат ꙁаконъ παρανομέω Нарушавам, престъпвам закона рѣхъ ꙁаконопрѣстѫпьнкомъ. не прѣстѫпаіте ꙁакона СП 74.5 гръдї ꙁаконъ прѣстѫпахѫ вельм СП 118.51 ꙁаконъ дат [положт, поставт] νομοϑετέω, νόμον τίϑημι Създавам, давам закон благо і правъ гь. сего раді ꙁаконь дасть съгрѣшаѭштеімъ пѫть СП 24.8 Срв. СЕ74b 25 къто естъ ловѣкъ боѩ сѩ (сѩ) гі. ꙁаконъ поставітъ емѹ на пѫті же іꙁволі СП 24.12 Срв. СЕ75а 9—10 ꙁаконъ полож мнѣ гі СП 118.33  ꙁаконъ положі въ їлі. елко ꙁаповѣдѣ оцемъ нашімъ. съкаꙁат ѣ сномъ своімъ СП 77.5 ветъхꙑ ꙁаконъ ἡ παλαιά Старият завет слꙑш  проповѣждъ бжꙗ ѹдеса велкаꙗ. како ꙁаконъ остѫпатъ ... како ветъхꙑ ꙁаконъ обетъша. како же новꙑ ꙁвѣщатъ сꙙ С 450.10 ꙁаконѹ вꙑкнѫвꙑ νομομαϑής Вещ, сведущ в закона, познаващ закона пакꙑ ѹенкъ продатъ.  ꙁаконѹ вꙑкнѫвъш кѹпѹѭтъ.  раꙁбонкъ на крьстѣ богословтъ. нъ прѣдаѭштаго слово помꙙнѣмъ С 425.3—4 покот ꙁакона ἀναπαύω τὸν νόμον Изпълня закона богъ бо свого с сꙑна пѹст. рождъшааго сꙙ отъ женꙑ ...  самого покотъ ꙁакона С 416.24—25 по ꙁаконѹ мрьтвꙑмъ νεκροπρεπῶς Както подобава на мъртъвците воле же  рѫцѣ сълагаш простеръшѹѹмѹ съхъш рѫцѣ. л  ноꙁѣ по ꙁаконѹ мрьтвꙑмъ вꙙжеш. давъшѹѹмѹ хожден недвжмꙑма ногама С 456.30 съхрант ꙁаконъ νομοφυλακέω Спазя закона сцевъ недѫгъ фарсе  кнжьнкъ. же прѣждеꙁъванꙗ ътѫтъ.  нарцат сꙙ ѹтел҄емъ велаѭтъ сꙙ.  шротоѭ подрагъ мнꙙште сꙙ ꙁаконъ съхранꙙште велаѭтъ С 339.23—24 ходт въ ꙁаконѣ a) πορεύομαι ἐν [τῷ῀] νόμῳ Изпълнявам заповед, държа се законосъобразно не съхранішѩ ꙁавѣта бжѣ.  въ ꙁаконѣ его не іꙁволшѩ ходіті. ї ꙁабꙑшѩ благодѣть его СП 77.10 ходѧще въ ꙁаконѣ м мн οἱ πορευόμενοι ἐν νόμῳ Тези, които изпълняват заповед, държат се законосъобразно блажен непороьнї въ пѫть. ходѩштеї въ ꙁаконѣ гнї СП 118.1 М З А СК Б Е СП СЕ К С Гр νόμος νόμοι νομοϑεσία ϑέσπισμα ϑεσπίσματα διαϑήκη λόγος ἐντολή ἄνομος νόμου τηρητής αὐτός Нвб закон ОА ВА НТ АК Бот Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР РБЕ ЕтБАН БТР ДА