Старобългарски речник
ꙁаконоѹтел҄ь 
ꙁаконоѹтел҄ь -ꙗ м Законоучител ꙇ бѣахѫ сѣдѧште фарсѣ. ꙇ ꙁаконоѹтеле М Лк 5.17 З А ꙇ въпрос отъ нхъ. ꙁаконѹтель скѹшаѩ  глѧ М Мт 22.35 ЗI Изч М З А Калка от гр νομοδιδάσκαλος Превежда и гр. [ὁ] νομικός Нвб законоучител книж остар ОА ЕтМл МлБТР