Старобългарски речник
ꙁаконопрѣстѫпьнъ 
ꙁаконопрѣстѫпьнъ -ꙑ прил 1. Противозаконен не прѣдьлагахъ прѣдъ оіма моіма. вешті ꙁаконопрѣстѫпьнꙑ СП 100.3 слово ꙁаконопрѣпьно (погр. вм. ꙁаконопрѣстѫпьно, Север., бел. в Индекса) въꙁложшѩ на мѩ СП 40.9 отъстѫпте вратнц ꙁаконопрѣстѫпꙿн С 464.19 ѹботе сѧ мѫтел҄е ꙁаконопрѣстѫпꙿн С 464.23—24 2. Като същ. ꙁаконопрѣстѫпьнꙑ м ед [ὁ] παρανομῶν, [ὁ] παράνομος Нарушител на закона, на религиозните норми и правила; неправедник бже моі іꙁбаві мѩ їꙁдрѣкꙑ грѣшьнаго. їꙁдрѫкꙑ ꙁаконопрѣстѫпьнаго ї обідѩштаго СП 70.4  съ ꙁаконопрѣстѫпънꙑмі не вънідѫ СП 25.4 повѣдашѩ мнѣ ꙁаконопрѣстѫпьн глѹмленѣ СП 118.85 Изч СП С Гр παράνομος ꙁаконопрѣстѫпънъ ꙁаконопрѣстѫпꙿнъ Нвб законопреступен книж остар ВА законопрестъпен книж остар МлБТР РБЕ ЕтБАН законопреступний книж остар ВА