Старобългарски речник
ꙁаконопрѣстѫпл҄ень
ꙁаконопрѣстѫпл҄ень
-ꙗ
ср
Нарушение, престъпване на закона; престъпление
творѩштѩѩ ꙁаконопрѣстѫпленіе въꙁненавідѣхъ
СП
100.3
не ревьнѹї спѣѭщюем ѫтемь своімь. кѹ творѩщюемѹ ꙁаконопрѣстѫплене
СП
36.7
Изч
СП
Гр
παρανομία
παράβασις
ꙁаконопрѣстѫплен
Нвб
законопреступление
книж
остар
ВА
МлБТР
ЕтБАН
законопрестъпление
книж
остар
МлБТР
РБЕ