Старобългарски речник
ꙁаконоположень
ꙁаконоположень
-ꙗ
ср
Създаване на закон, законодателство
нъ въсходтъ на горѫ тъ. непрѣходънꙑ прѣшьдъ мракъ. богообраꙁъно прмл҄етъ. раꙁѹмьнꙑм въꙁводмъ степеньм ꙁаконоположен
С
277.13—14
Изч
С
Калка от
гр
νομοϑεσία
ꙁаконоположен
Нвб
законоположение
книж
ОА
ВА
ЕтМл
МлБТР
АР
РБЕ
БТР
